Tuesday, October 29, 2013

КАК СТАНАХ ПО-РАЗЛИЧЕН ОТ ВСИЧКИ МУЗИКАНТИ НА СВЕТА

В памет на академик Христо Недялков - композитор, основател на Детски Хор на Българското Национално Радио 

Сред спомените, които пазя от детството си преобладават тези прекарани в свирене вкъщи, записи с хора в Студио 1 на БНР и на сцената на зала "България". Благодарение на Маестро Христо Недялков, една изключителна, благородна личност още в ранна детска възраст имах шанса да обиколя множество държави, да посетя кътчета от света като Хавай и Токио, да се кача на небостъргач, да управлявам огромен презокеански кораб, да се ръкувам с Японската Принцеса- лично, но това въобще не е най-важното, което ми остава от него. От него се научих да се усмихвам, да изглеждам добре, да пея, да пътувам, да имам вкус, да мечтая и да обичам музиката и родината си. Това май всъщност е всичко, което днес съм и въпреки това все още мисля, че се уча да бъда като него. Имах уникален шанс да съм частица от историята на истински гений. Никой не ми е давал по-безценни неща в живота. Имах честта да се познавам, работя и творя с личност огромна колкото цяла вселена. Това далеч не е всичко. Има още толкова много неща, които знам от него. Знам как да съм победител, знам как да съм най-добрият! Благодаря! Поклон Маестро!


Sunday, October 27, 2013

ТАРИФИТЕ НА ПРОФОН И КОЛКО СТРУВА ЕДНО МУЗИКАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Все повече колеги-изпълнители изразяват недоволство към изплащаните от Профон ниски възнаграждения за използване на тяхната музика. Под натиска на АБРО и в рамките на гъвкавия в полза на медиите закон, от дружеството са определили необосновано ниски тарифи. Като допълнение от Профон съкращават изпълнителските възнаграждения с колосални обемни отстъпки в полза на дадени радиа и телевизии част от веригите на големи медийни групи. За използването на музикални записи на изпълнителите, някой от медиите в България заплащат близо двадесет пъти по-ниски от приетите в Европа възнаграждения. Излиза, че в България е много евтино да си отвориш медия. А ако имаш медийна империя, законът дори ти дава право да си купиш авторското право на специални скроени за теб цени “на едро”. Печалбата е сигурна, защото на този фон цените на рекламното време се конкурират с европейските, а за бартер всеки е навит. 

Започнах да правя по-задълбочен анализ на тези факти след като през Август тази година получих от Профон справка за излъчвания на моя музика. Окото ми попадна на съвместната ми песен с DEE - My Girlfriend и още една песен “Lucky One” в програмата на The Voice TV. Справката сочи, че през 2011 година двете песни са излъчени общо 1069 пъти, което формира близо 67 часа за цялата година. Или с други думи цели три денонощия през тази година в програмата на The Voice са били запълнени с мои изпълнения. Двете песни са сред най-излъчваните песни за годината и също токо влизат в годишния еърплей Топ 100 на медията за 2011. За жалост полагащите ми отчисления са равни на около 60 лв и 85 ст. сумарно от двете песни. Като равностойни участници в тези записи колегата Dee навярно също е взел 30 лв, а други 30 са разпределени на изпълнителката записала Lucky One. Излиза, че два български хита излъчени над хиляда пъти за една година по The Voice генерират едва 120 лв за изпълнителите. Стана ми чудно защо са договорени толкова ниски възнаграждения. Все пак това е телевизия, която няма как да състави програма без въпросния музикален репертоар. Даже ако бях попитан предварително дали съм съгласен музиката ми да се излъчи 1069 пъти и да получа 60 лв. и 85 ст., най-вероятно щях да откажа. Даже мога да определя каква е минималната сума на която бих се съгласил. Примерно 600 лв. Имам право на достойно заплащане, както и имам право да знам каква сума изплаща на месец медията за използване на репертоара. 

Съобразно устава на ПРОФОН тарифите се определят от Управителния съвет на дружеството, който се състои поравно от продуценти и изпълнители. Тарифите се изготвят и утвърждават по метода на член 40е от ЗАПСП, който член дефинира в 14 алинеи механизъм по който се определят възнагражденията. След като Управителния съвет на Профон обсъди и гласува предложението за тарифите, те се депозират в Министерство на културата, където се утвърждават от Министъра. Той приема или отхвърля предложените тарифи, като преди това разглежда и тяхната икономическа обосновка. За мое съжаление обаче, в сайта на Профон липсва информация за това колко струва например ако песента ми се завърти по БНР или по телевизия The Voice, както е в моя случай. Нямам достъп и до икономическата обосновка на тарифите. Информация в сайта на Министерството също липсва, въпреки, че в закона е предвидено подобен вид данни да бъдат достъпни на страницата. Ползвателите в държавата пълнят програмите си с различно съдържание и как е определено кой колко да плаща е мистерия. 

Зададох въпросите си за тарифата на The Voice към административния директор на дружеството - Г-н Константин Марков от чиито любезен отговор научих, че подобен вид цифри не се публикуват на страницата на Профон “с цел избягване на картелни споразумения между ползватели”, но също така не може да ми бъдат разкрити, заради договорите и включените клаузи за конфиденциалност между ползвателите и дружеството. За конкретния случай с The Voice, Марков потвърди, че “под натиска на АБРО на музикалните телевизии е дадена голяма отстъпка за да не бъдат ПРОФОН атакуеми от КЗК.” 

Аз съм възмутен, че Профон имат смелостта да пазят търговска тайна от самите правоносители с чиито права дружеството търгува. И аз и те знаем, че това не би следвало да е така. Развитието на чуждестраните дружества и подобрената им гъвкавост на международния пазар ги правят способни да предлагат по-добри услуги от Профон и е въпрос на време големи дружества като британския аналог PPL да навлязат у нас. Далеч не е изключена демонополизация на пазара на сродни права, както се случва в някои страни. Важен факт е също, че на определени територии изпълнителските права не се управляват в едно и също дружество с продуцентските, както това се случва в Профон. В този ред на мисли опазване доверието на изпълнителите към дружеството е ключов фактор за бъдещото му съществуване. В работата си по преговорите дружеството трябва да внимава да следи интереса на изпълнителите наравно с този на големите продуценти. Още повече смятам, че самите изпълнители трябва да имат право да участват в определянето на тарифите  с Министъра, а прилагането на отстъпки е редно да се ограничи. Това е една препоръка до Министъра на културата, която би заработила в полза, както на малките по пазарен дял правоносители, така и на по-големите представители на репертоари. Впрочем, последните са единствените, които пряко участват, както при изготвянето на тарифите, така и при преговорите. И макар по устав договорки извън дружеството между ползватели и членове на дружеството са забранени, аз не виждам как това се наблюдава и как може да се докаже дали правилото не се нарушава. В България телевизията и радиата нямаше да ги има без бартерите. 

Това, което в Профон трябва да се промени е да се даде на членовете му възможност да имат по-тясна комуникация с Управителния съвет и да имат правомощия за по строг контрол над действията им. Това е предмет на отделна статия. На административното ръководство на Профон благодаря, за това че приеха да влезем в диалог.

Иска ми се все повече колеги да си задават тези въпроси. Считам, че само с общи усилия можем да постигнем прозрачност в колективното управление на права и справедливи възнаграждения за използване на изпълненията, а не както в момента - десетократно по-ниски от европейските такива. СЕМ също трябва да започнат да работят по отношение на защита на авторското и сродните права, защото именно те са в основата на програмите на всички електронни медии. Регулацията от СЕМ по отношение на спазването на ЗАПСП трябва да бъде определяща за издаването на лицензите. Те по-често трябва да използват правомощията си като своевременно прекратяват лицензите на некоректни ползватели. 

Събирам повече информация и ще направя поредица от публикации по темата. Вярвам, че поставянето на този въпрос е стъпка към разрешението му. Вече отправих предложение до Българска музикална асоциация да организира проучване относно мнението на изпълнителите и техните нагласи за тарифите на медиите. Ще ви държа в течение. Вашите коментари, и особено тези на колеги са добре дошли!

Saturday, October 26, 2013

MIRO GEE : “В БЪЛГАРИЯ ПОВЕЧЕТО АРТИСТИ НЕ СА ЗАПОЗНАТИ С АВТОРСКИТЕ СИ ПРАВА”

/интервю за urbn.bg/

359: Здравей, Миро. Потърсихме те във връзка с нарушените ти авторски права от издателство “Просвета”. През 2008 година, твоя песен е публикувана в учебник по музика за 7-ми клас, без твое знание и разрешение. Пет години по- късно от къде и как разбра?
Miro Gee: Разбрах от интернет. Случайно търсейки собственото си име, което очевидно не съм правил достатъчно често в миналото :)
359: Как смяташ да се защитиш в тази ситуация? Има ли вече реакция от страна на МОН или “Просвета” ?
Miro Gee: На първо място се свързах с организацията за колективно управление на авторски права Музикаутор, където съм член и Министерство на Културата – след проверка и на двете места се оказа, че Просвета не са спазили закона. До сега от издателството не са се свързали с мен. Аз все още извършвам проверка за да разбера каква е степента на ощетяване. Произведението ми не само е отпечатано и тиражирано без моето съгласие,ами и след публикуването вече е навсякъде в интернет и до него безплатен достъп имат неограничен брой потребители.
359: Ти живееш и работиш извън България, как стоят нещата с авторските права навън? И имал ли си подобни проблеми там, тъй като ти имаш много международни проекти?
Miro Gee: Тук в Англия като цяло правата на хората са по-добре защитени. Имал съм много нарушения на авторските ми права в чужбина, но тук изходът от такива ситуации е лесен, защото подобни престъпления и кражби в такъв голям размер се наказват дори и със затвор. И в България законът е такъв, но много трудно работи на практика. Много е жалко, че авторското право все още е тема табу, а държавата най-често набеждава слушателите като най-големи нарушители, Аз в никакъв случай не съм съгласен с това. Не очаквам хората да си дават последните пари за музика. Повече ме интересува това, че в държава като България – с най-много телевизии и радиа на глава от населението няма никаква регулация и често се случва да се пиратства дори ив ефир и по учебниците. Както става ясно от моя случай – системата не работи. Аз съмавтор на над 400 парчета и съм посветил живота си от 5 годишен на музиката. Тук в Лондон имам благоприятна среда за развитие и съм щастлив че не ми се налага да се боря за да не бъдат нарушавани правата ми.
359: Смяташ ли, че в България артистите знаят достатъчно за правата си?
Miro Gee: В България повечето артисти не са запознати. Това само по себе си води до една по-
бавна и сложна борба за разрешаването на проблемите свързани с управлениетона права, но и дава възможност на бизнеса тотално да потъпква интересите на незапознатите автори и изълнители. Аз много често влизам в ролята на информатор и се опитвам да помагам на колегите си да осъзнават материята за да можем заедно да постигнем една по-добра среда за развитието на българската култура.
359: Как се почувства като разбра за тази “кражба”?
Miro Gee: Надявам се издателство Просвета са продали повече копия, защото моята музика обикновено продава доста. Обидно е мнението ти да бъде пренебрегнато. Стана ми неприятно, че не са ми дали възможност да направя по-съвременна и подобрена версия на песента, защото оригиналът е направен през далечната 2001 когато съм бил на 16.
359: Ще остане ли песента в учебника по музика?
Miro Gee: След като са преценили, че трябва да е там, аз нямам нищо против.
359: Разкажи ни, какво ново се случва около теб? Някой нов проект да очакваме ли скоро?
Miro Gee: Работя върху албум “Earth” с британския изпълнител Jacob Crichlow. Това е един отпо-сериозните проекти върху които работя. Този албум демонстрира дълбочините намузикалните ми умения. Изявявам се не само като музикален продуцент и автор, а и пред микрофона и на пианото. Даже записвам и част от китарите в него. Предстои да излезе февруари, но преди това ще издадем сингли от него. Експериментирам с чисто нов звук и изцяло усещам свободата на музиката. Работата в лондонските студиа ми влияе изключително вдъхновяващо. Вече имам предложения за издаването на албума от няколко лейбъли сред, които и Sony UK. Привличам внимането на много продуценти и артисти и ежедневно се срещам и работя с големи имена. Въпреки, че съм много зает ще остана верен на страната си и съвсем скоро ще издам нещо свежо за нашата публика. Имам готов проект с Knas и предложение от Ирина Флорин, за което ще се върна за кратко и ще запишем след като приключат телевизионните и ангажименти.

Friday, October 25, 2013

УЧЕБНИК ПУБЛИКУВА ПЕСЕН НА МИРОСЛАВ ГЕЧЕВ БЕЗ НЕГОВОТО СЪГЛАСИЕ

/Публикация от 24 часа, автор Стела Атанасова
“Само в България може да ти се случи песента ти да бъде включена в учебник по музика с официално издадено разрешение от Министерството на културата, но никой да не е потърсил автора за съгласие...”. Това написа Мирослав Гечев - композиторът на “Ти беше” на Руши Видинлиев, “Не изчезвай” на Невена Цонева и още много български хитове, на личната си страница във фейсбук. От близо 2 години той живее и работи в Англия. Наскоро решава да потърси своята песен “Тийнейджъри” в интернет. Музиката към нея е писал на 15 г., а текстът  е дело на Жива Кюлджиева. От мрежата Гечев научава, че произведението му е отпечатано в учебника по музика за 7-и клас на издателство “Просвета” от 2008 г. Още през 2001 г. музикантът е регистрирал песента си в “Музикаутор”. Тъй като към учебника има диск, Гечев е подал сигнал на сдружението за управление на авторските права. Освен това е наел адвокат, който проверява в Министерството на културата на какво основание творението му е отпечатано в изданието.
“В учебника съм посочен като автор, което значи, че в министерството трябва да има депозирано съгласие с моя подпис, за да се издаде удостоверение за тираж. Има и друг вариант - списъкът с включени произведения в сборника да е подаден с грешно съдържание или с грешно посочени автори с цел избягване уреждане на права”, обяснява Мирослав Гечев.
В момента композиторът очаква отговор от Министерството на културата. Каквото и да е становището, той ще се свърже с издателството и ще се опита да разреши въпроса извънсъдебно. Ако не успее, е твърдо решен да заведе дело, което не възнамерява да води в България. 
СТЕЛА АТАНАСОВА 

ИНТРОДУКЦИЯ

Разбира се, че има нужда от такава. Това е нещо логично. Нещо, което някой, някога е открил. И без да знае е бил автор на революция. Кой е авторът на първата интродукция? Кой откри, че произведенията трябва да имат интродукция. Не знам как е станало, но от малък знам, че има едни дадености в изкуството, които трябва да приемем, защото те ще ни помогнат по пътя към съвършенството. Нищо не започва току-така. Слонът започва с хобот и завършва с опашка - така ни поучаваше учителката ни по литература от Музикалното училище. Колкото и да са тесни хоботът и опашката, то самото му тялото е нелогично огромно, но на никой не му пука. Ако начертая една линия от ляво на дясно, след това без да откъсвам писеца направя една огромна завъртулка повторена много пъти и след това продължа наляво като опашка ще изглежда симетрично като слон, нали? Нещата трябва да започват и да завършват някак си. Да започват не просто някак си, а по един точно определен начин. Ако не е станало точно по тоя начин, нищо не би могло да стартира просто ей така от никъде си и не би успяло да продължи да съществува. Като например сградите. Радвам се, че в момента почти няма празни сгради на тоя свят. Или поне аз не знам да има чак толкова много. Тях ги обитават хора, а на хората са им нужни сгради. Всеки има нужда от подслон. Музиката е като архитектура на въздуха. Песните са като сгради и всички ние имаме нужда тях за да се подслоним. Много ме дразни, че някой песни казват лъжи. Много ме дразни, че една лъжа повторена сто пъти става истина. Не ми се иска да е така. По скоро ми се иска една истина, казана веднъж да оживее за винаги. За това започвам да пиша този блог.